Star Wars: Republic Jedi - Част І, Епизод 2

Част І, Епизод 2: Лабиринт 1

Огромният крузер се придвижваше значително по-бавно от малката совалка, която летеше към него.

Генерал Кеноби стоеше в командната зала и наблюдаваше как корабчето бе изникнало от хиперпространството и сега се приближаваше.

- Отворете трети хангар! - заповяда мъжът.

- Да, сър - подчини се командирът. - Генерал Секура, насочете се към трети хангар.

Командир Грант изпълняваше с усмивка на лице заповедите на Кеноби, макар това да не се виждаше от шлема, който всички клонирани трябваше да носят. Грант не работеше за пръв път с генерала. Възхищаваше му се на тактиката, спокойствието и хладнокръвието, които излъчваше.

Вратата се отвори и в командната зала влезе млад, висок мъж, следван плътно от по-младо момиче с необичаен оранжев цвят на кожата.

- Ейла прикачи ли се вече?  - попита той.

- Тъкмо влиза - отвърна Кеноби.

- И вече можем да скочим направо там?

- Никога няма да те науча на търпение, нали, Анакин?

- Определено не - рече момичето и се шлепна през устата. - Съжалявам, учителю Скайуокър, изплъзна ми се.

Анакин се обърна и се усмихна на падауана си. Не грешеше в твърдението си. Той със сигурност не бе сред най-търпеливите.

Вратата отново се отвори и вътре влезе красива туи'лек жена. Кожата й бе синя, като небето на Набу. Изглеждаше строга и взискателна.

- Генерал Кеноби, генерал Скайуокър, капитан Тано - поздрави ги тя поименно.

- Учителю Секура, радвам се да ви видя, макар и неприятните обстоятелства, под които се срещаме - рече Кеноби.

- Оби Уан, винаги намираш како точно да кажеш - усмихна му се новодошлата. - Каква е ситуацията? Мейс не ми даде подробности.

- Луминара изчезна - отвърна й мъжът.

- Как?

- Нямаме представа. Последното, което получихме, бе съобщение - каза той и натисна един бутон на таблото пред себе си. Умалена синкава холограма се появи ниско над повърхността. Луминара говореше, докато от време на време отбиваше изстрел или два.

- Учителю Уинду, имаме нужда от помощ. Сепаратистите вече са направили контакт с Магтаас. Под атака сме. Изпратете екип...

Образът изчезна.

- Подозираме, че е имало експлозия, която е прекратила връзката.

- А падауанът й?

- Барис Офи също е била там - промълви оранжевото момиче.

- Асока и Барис са работили заедно и затова настоя да дойде - включи се Анакин.

- Макар да не одобрявам решението на Анакин да вземе падауана си - допълни Оби Уан.

- Какво да направя, учителю - засмя се Скайуокър, - Асока науми ли си нещо, проявява неизмерим инат.

- Хм - почти се изсмя Кеноби. - От кого ли се е научила на това качуство?!

- Господа, моля ви! - намеси се Ейла. - Имаме работа да вършим.

- Пригответе се за хиперскок - съобщи командир Грант.

- Най-накрая - въздъхна с облекчение Анакин.

Крузерът потегли и навлезе в тунела от светлини.

- Две минути до излизане от хиперскок - чу се пак гласът на командира.

- Как мина мисията на Мустафар? - попита Кеноби.

- Отлично! - възкликна Ейла. - Разбихме контрабандната организация, която се укриваше там.

- Браво, браво. Някой стар познайник?

- Уви, не. Напълно нови хора. Не се научиха.

- Интересно ми е кой контрабандист е решил да използва Мустафар, където и едно нормално вещество би изгоряло. До колкото знам там има само лава и скали - изненада се Асока.

- О не, те там не държат стоката си. Там са решили да се укриват - отговори Секура. - Минах първо през Корусант, за да ги оставя в ареста. Мислех първо да ги поразпитам къде държат стоката си, но реших да не ви карам да чакате. А и така те ще се поизнервят и ще са по-приказливи, като се върна.

- Освен ако учителят Уинду не реши сам да го разпитва - засмя се Скайуокър.

- Не би дръзнал - смигна му жената. - Предупредила съм не само да не ги пипа, но и да не позволява на други да го правят. Тези контрабандисти са си мои!

Корабът излезе от тунела и се понесе в орбитата на планетата.

- Командир Грант, пригответе совалката. Ако с колегите не се свържем с вас до един час, щурмувайте - генералът даде заповедта и се насочи към изхода.

Транспортната совалка се откачи от крузера и потегли към зеленото кълбо.

- R9, потърси кораба на Луминара - рече Секура.

Малкият дроид изпиука и се завъртя в гнездото си.

- Как така не я засичаш? Пробвай с резервната честота.

Роботът превключи сигнала и оповести със своя специфичен тон новата информация.

- О, това не е добре - въздъхна Анакин.

Корабът се насочи към една пирамида, от която се виеше черен дим. Мястото изглеждаше обгорено и една черна купчина желязо.

- Това е нейната дивизия - Оби Уан посочи две проснати на пътеката тела. - Анакин, насочи се към съседната площадка.

Младият джедай се подчини и наклони кораба натам. Минута по-късно рампата се смъкна и четиримата слязоха по нея, подготвени за атака. Ейла тръгна напред, следвана от Оби Уан.
- Изглежда пусто. Никой не ни посреща - заяви Кеноби. - Анакин, останете с Асока и потърсете оцелели от дивизията.
- А вие, учителю? - поинтересува се Скайуокър.
- Ще потърсим Луминара, все пак за това сме дошли - усмихна се мъжът и със Секура се скриха от поглед.
- Те винаги взимат по-забавната част от мисията - въздъхна Асока.
Ейла и Оби Уан навлязоха в пирамидата. Нямаше едно живо същество, което те не приеха за добър знак. Къде се бяха запилели местните? И къде бяха отвели Луминара и Барис. Двамата завиха и поеха по стръмна рампа, осветена само от малки прозорчета, намиращи се близо до тавана. Единственият звук, който отекваше в коридорчето, докато се изкачваха нагоре, идваше от стъпките им по каменния под.
- Какво се е случило тук? - не скри възмущението си Секура, щом стигнаха върха.
На равна площадка, две трапецовидни врати бяха плътно затворени, а на третата стена, вляво от рампата, бе приседнал един от клонираните. Бластерът му все още бе в отпуснатата му ръка.
- Мъртъв е - провери Оби Уан.
Вратата вдясно от склона се отвори рязко и двамата джедаи се изправиха, активирайки светлинните си мечове.
- Спокойно, ние сме - вдигна ръка Анакин.
- Какво правите тук, за Бога? - попита Кеноби. - Нали трябваше да търсите оцелели?!
- Ами... - рече Скайуокър, - не открихме. Затова почнахме да търсим загинали и следата ни доведе до тук.
- Да продължаваме - каза Ейла и натисна бутона на стената до централната врата. Тя се отвори и разкри проход към следващ коридор. Този бе тъмен и неприветлив, но по стените на скоби бяха закачени горящи факли, хвърлящи оскъдна светлина.
Четиримата се вмъкнаха вътре и бавно изучаваха обстановката. Вървяха близо трийсет минути.
- Чувате ли? - промълви тихо Асока.
- Наближаваме тълпа - прошепна Секура.

Наистина. Множество гласове жужаха някъде зад стените на мрачния тунел. Изведнъж факлите изгаснаха и изпаднаха в пълна тъмнина. Четиримата инстинктивно извадиха мечовете си. Разноцветните светлини заиграха по стените. Чу се щрак. Така и не усетиха кога са се промъкнали зад тях. Белезниците бяха омотали ръцете им, а мечовете изхвърчаха от хватките директно в ръцете на дивашки изглеждащо човекоподобно същество с шипове по главата. Лицето му сякаш бе обрисувано в жълто и черно.
- Саваж! - кресна Оби Уан.
- Отведете ги - рече мъжът на магтаасците.
Анакин усети сръчкване в ребрата и по тялото му се разнесе електрически заряд. Импулсните жезли определено бяха нова придобивка за местните.
- Генерал Грийвъс трябва да е наблизо - промълви тихо той. - Само неговите дроиди имат такива оръжия.

* * *

Огромната пирамида се издигаше в средата на съоръжение, наподобяващо стадион, а върхът й бе толкова далеч в небето, че чак скриваше слънцето. Високите трибуни, които я обграждаха бяха пълни с хора. Звуците, които издаваха, на възхищение и нетърпение, идваха от най-различни същества, но местните сякаш не изглеждаха толкова въодушевени. Сепаратистите се бяха събрали от цялата галактика на това забравено от света място.

На главната трибуна се бяха настанили падишахт Сак Ту Равас и съпругата му Шанте, а малко по-встрани генерал Грийвъс присвиваше очи надолу.

- Е, падишахте - проговори той, - нека видим как ще се справят с вашето устройство повече от два джедая.

Към четирите страни в основата на пирамидата водеха четири открити тунела - таванът им бе от мрежа, позволяваща всичко да се вижда. В основата на трибуните имаше по една врата в проходите. Четирите се отвориха едновременно и в тунелите бяха грубо избутани по един от

джедаите.

- Генерал Кеноби, каква приятна изненада - провикна се Грийвъс, щом го видя. - Тук сте, за да спасите генерал Ундули, ако не се лъжа.

- Грийвъс! Виждам, че си се сприятелил със старите чудовища на Дуку - отвърна му Оби Уан.

- Тишина! - изкрещя машината. - Саваж Опрес е ценен поддръжник, който бе подмамен от вас.

- Нима можеш да му се довериш? - подигравателно се изсмя Анакин.

- Доста си остроумен, Скайуокър. Ще те видим, щом попаднеш вътре! - разнесе се смехът на полуробота на свой ред. - Вкарайте ги!

Магтаасците започнаха да ги бутат с жезлите, докато всеки от тях не се принуди да влезе в отворите на пирамидата.

Оби Уан се намери в тъмно помещение. Единствената светлина идваше от малък син фенер. Лампата се издигаше на десетина-двайсет сантиметра от земята и осветяваше съвсем бегло стаята. Най-големият проблем идваше от това, че бяха разделени. Първо трябваше да се открият в тази адска постройка, а след това и изхода.

Следва продължение...