Resident Evil: Reconnections (част 2)

Въведе кода на таблото до голямото огледало и то се разцепи на две, отваряйки входа към Кошера. Първият сигнал за тревога бе, че нямаше никого на платформата с влакчетата, които отвеждаха до най-горното ниво на лабораторията. Адреналинът й се вдигаше до неописуеми нива. Скочи бързо в първата кола и дръпна ръчката. Колелата заскърцаха под нея и Алис започна да се носи скоростно надолу. Жената дишаше тежко. Проблясъците от съня й бяха в състояние да я сломят, но тя трябваше да се държи. Ако нещата щяха да се развият както в съня й, то тя бе една крачка напред – специалния отряд не бе пристигнал, за да я вкара вътре, тя ги бе изпреварила. 

Първият мощен удар над психиката й бе нанесен веднага щом влезе в същинския Кошер. 

Boyce Avenue ft. Hannah Trigwell - Let Her Go

Resident Evil: Reconnections (част 1)

„Името ми е Алис! Работех за корпорация „Амбрела” – най-голямото и могъщо комерсиално дружество. Оглавявах охраната и бях поставена на входа на „Кошерът” – огромна подземна лаборатория, в която се провеждат биологични експерименти. Кошерът се управлява от Червената Кралица – хиперкомпютър, имащ способността да разсъждава сам. Стана инцидент – Т-вирусът се освободи и Червената Кралица изби всички в Кошера, за да предпази от излизане на вируса. Всички бяха мъртви. Проблемът бе... че не останаха мъртви. Вирусът съживяваше донякъде организмите. Не след дълго, Амбрела отвори Кошера и пусна вируса, който обхвана целия свят. Аз и няколко оцелели се насочихме към Аляска, но бяхме спрени. Въпреки, че корпорацията бе унищожила света, служителите й се бяха пренесли под земята, продължавайки да експериментират с вируса, правейки го по-устойчив, по-адаптивен. С мен също експериментираха. Чувствах се по-малко човек. Т-вирусът се свърза с мен на молекулярно ниво, без да предизвиква нежелани мутации. Мислехме, че сме се измъкнали от ужаса. Но грешахме. Или поне така аз мислех...”