Star Wars: Republic Jedi - Част І, Епизод 1

Част І, Епизод 1: Договорът на Магтаас

Младата жена вървеше по тесен коридор. До нея крачеше по-младо момиче, което човек преспокойно би объркал за нейна сестра. Истината бе, че Барис Офи беше чирак на Луминара

Луминара (ляво) и Барис.

Ундули и двете нямаха родствена връзка.

- Учителю Ундули - наруши мълчанието младата Барис.

- Да, млади падауане. Събра ли най-накрая смелост, да ме попиташ?

- Да, учителю. Къде според вас ще ни пратят този път?

- Не мога да кажа - отвърна Луминара. - Но усещам дипломатическа мисия.

Офи не успя да зададе следващия си въпрос. Двете вече бяха достигнали целта си - вратата на Съвета на Джедаите.

- Влез, учителю Ундули - чу се отвътре преди още да бяха оповестили пристигането си.

Вратата се отвори и двете влязоха в кръгла зала, с множество прозорци. Съветът на Джедаите се състоеше от най-изтъкнатите джедаи, сред които Мейс Уинду, Йода и още неколцина.

- Уважаеми Съвет - започна Луминара, - изисквате нашето присъствие днес?

- Да, учителю Ундули - рече Уинду. - Имаме нова задача за вас и вашия падауан.

- Слушаме ви, учителю!

- Сепаратистите набират шеметно скорост. Необходимо е да привлечем на наша страна колкото се може повече системи. Открихме форма на интелигентен живот на планетата Магтаас. Вашата мисия е да предложите и подпишете договор за сътрудничество между Републиката и тяхната система.

- Кога тръгваме?

- Корабът ви вече ви очаква. Дивизия от клонирани се качва на борда. Успех, учителю Ундули.

Луминара кимна и даде знак на Барис да тръгне пред нея.

На площадката за излитане беше останала само совалката, която щеше да пренесе дивизията, капитана и генерала. Щом стъпиха на платформата, двигателите се запалиха и създадоха леко завихряне на въздуха. Ундули направи крачка напред и ученичката й веднага я последва.

- Генерал Ундули - рече един от клонираните, застанал на рампата за качване, - готови сме за излитане.

- Благодаря, командире - отвърна тя.

Двете поеха към кораба и не след дълго вече бяха вътре. Рампата се вдигна и совалката се отлепи от пода, прибра колесниците и се завъртя на метър от повърхността на площадката, излизайки от хангара и потегляйки към космоса.

 * * *

Луминара стоеше пред наблюдателното стъкло. Не обичаше космоса - това огромно, черно  пространство, което вещаеше студ и самота. Но никога не би изразила мнението си, защото за нея това би било проява на слабост. Ундули бе смирена и мълчалива.

- Пригответе се за хиперскок! - оповести командир Рейгън.

- Какво е разстоянието до Магтаас от Корусант? - попита жената.

- Осемнайсет парсека, генерале - отвърна клонираният.

- Далече е - рече по-скоро на себе си Луминара.

- Да но с хиперскока ще пристигнем бързо - каза с леко огорчение Офи.

- Не обичаш хиперскокове? - изненада се Ундули.

- Не, учителю - призна си момичето. - Струват ми се твърде скоростни и неестествени.

- Уви много от нещата, които ползваме са неестествени. Имаш ли приятели, Барис?

- Да, учителю.

- Колко от тях са войници?

- Един, двама - редовните сред дивизиите, с които ходим по мисии.

- А - възкликна джедаят, - но клонираните, колкото и полезни да са, също са неестествени.

Падауанът се усмихна на себе си. Всеки ден научаваше по нещо ново и въпреки лаконичните думи на Луминара Ундули, днес Барис осъзна, че ако не бяха неестествените неща около тях, вероятно нямаше да постигнат прогреса, който имат. Джедаите щяха да ползват силите си, без да имат светлинни мечове. Нямаше да могат да се придвижват между планетите с кораби. Нов въпрос бе подтикнат от тези мисли.

- Нещо те притеснява, млади падауан - каза Луминара.

- Дали ако неестествените неща около нас не съществуваха, сега нямаше да има война?

- О, война щеше да има. Може би нямаше да обхваща толкова светове, но със сигурност планетарните войни нямаше да са рядкост. 

Двигателите се напрегнаха, звездите около тях се размиха и се превърнаха в линии от скоростта, с която се задвижиха.

- Минута и трийсет и три секунди до излизане от хиперпространството - заяви командирът.

- Овладей се, Барис - каза спокойно Ундули.

Офи бе затворила очи и си поемаше дълбоко въздух. Тримата клониращи, отговарящи за пилотажа на совалката постоянно щракаха по бутоните на таблата.

- Минута до излизане на хиперпространството - разнесе се пак гласът на командир Рейгън. 

- Скоро ще приключи - рече жената.

- Трийсет секунди.

- Всички да се държат за нещо - провикна се един от пилотите.

- Десет - започна да отброява командирът.

- Свършва се - Луминара се усмихна на Барис.

Совалката излезе от скока рязко и част от клонираните залитнаха. Пред кораба се показа малка, зелена планета, разядена от тънки сини жили. На Магтаас нямаше морета, но имаше реки.

Колкото повече се приближаваха, толкова по-ясно се виждаха постройките. Позеленели от растенията, които са ги обрасли, градовете от пирамиди криеха своята красота.

Корабът навлезе в атмосферата и не след дълго се насочи към площадката за кацане.

- Тук е командир Рейгън на совалка 4CP56T3 с генерал Ундули и капитан Офи на борда. Разрешение за кацане?

- Имате разрешение, командире - чу се мъжки глас.

Корабът се наклони и се приземи с леко подрусване. Рампата се смъкна и по нея заслизаха джедаят и нейния падауан, следвани от клонираните. Млад мъж в дълга, дебела роба с извезани символи се придвижваше бавно към тях. Зад него втора фигура, в доста по-шарено облекло, се доближаваше.

- Добре дошли на Магтаас, генерале! - поздрави ги мъжът. - Аз съм Сак Ту Равас, а това е съпругата ми - Шанте.

- Удоволствието е наше, Сак Ту - кимна Луминара. - Аз съм генерал Луминара Ундули, а това е моята ученичка - Барис Офи. Простете невежеството ми, но не съм информирана за формата ви на управление.

- Монархия, учителю - отвърна й домакинът.

- Което ви прави крал?

- Падишах, да бъдем точни. Елате, нека не стоим току така навън.

Ундули даде знак на дивизията да остане при кораба и последва падишаха и съпругата му към вътрешността на пирамидата. Красивата постройка изглеждаше студена. По стените бяха прострени килими и черги. Дали за декорация, или за да се пази топлината в помещенията, това бе мистерия за Луминара. Сак Ту ги преведе през няколко коридора с тънки правоъгълни прозорци от едната страна и ги въведе в красива овална зала с мраморна маса в средата. Трапезарията бе уютна и приветлива. На гостите им направи впечатление огромната запалена камина, въпреки яркото слънце навън. Може би заради дебелите каменни стени, топлината отвън не влизаше толкова силно, колкото се предполагаше, което налагаше да има огън вътре, за да може да се поддържа стаята топла.

- Моля, заповядайте - покани ги да седнат падишахът. - Желаете ли от нашето вино?

- Не, благодаря ви - вдигна ръка Ундули.

- Настоявам - усмихна се Сак Ту. - От къпини е.

Две слабички жени донесоха на подноси в метални чаши напитките. Луминара и Барис кимнаха, но не посегнаха към чашите. Хвърлиха им бегъл поглед, но владетелят поде:

- Е, генерал Ундули, кажете какво ви води насам.

- Както вероятно знаете, Галактиката е във война в момента.

- Да, наясно съм с това.

- Републиката би се радвала да ви имаме за наши съюзници. С договора, който трябва да подпишете, ние се задължаваме да осигурим медицински провизии и храна, когато имате нужда. Също така ако по неприятно стечение на обстоятелствата попаднете в кръстосан огън, Републиката се наема да ви защити...

Сак Ту вдигна ръка.

- Съжалявам, генерале. Но Магтаас е отдалечена система. Какво ви кара да мислите, че ще попаднем в кръстосан огън? Не е ли по-вероятно да сме по.застрашени, ако вземем страна?

- Така е, но Сепаратистите бродят из Външния Кръг, в опит да набират последователи. Няма свят, до който да са се докоснали и който да не е минал на тяхна страна по една или друга причина. Планетите, които желаят да останат неутрални, са принудени насилствено да се присъединят към Сепаратистите.

- Съгласен съм - кимна Сак Ту.

- Учителю - опита се да вземе думата Барис.

- Републиката никога няма да ви заплашва, за да подпишете договора - продължи да говори Луминара.

- А какво ви кара да мислите, че след като подпишем договора Сепаратистите няма да ни заплашат така или иначе, за да се присъединим към тях?

- Договорът - наблегна джедаят. - Ако Сепаратистите ви притиснат, договорът ни задължава да ви освободим от тяхното присъствие под каквато и да е форма.

Барис се огледа. Някои от чергите по стените изобразяваха картини. На едно зелено платно беше избродиран невероятен пейзаж. Точно до него, на друго платно имаше руса жена с малко дете на не повече от пет години. Жената удивително много приличаше на съпругата на Сак Ту.

- Учителю - повтори падауанът.

- Секунда, Барис.

- Не, трябва да тръгваме.

- Но как? Не сте отпили от виното си - усмихна се вяло Равас.

Луминара погледна чашата си пак, но не посегна. Вместо това се изправи и благодари за отделеното време. Беше осъзнала, че въпреки, че тя е учителят, има какво да се научи и от падауана. А сега усещаше притеснението на Барис.
- Падишахт Равас, знаете как да се свържете с нас - рече малко по-рязко жената. - Комуникацията с далечни системи не ви е чужда, предполагам. Ако промените решението си, с удоволствие ще изпратим представител, който да поднесе договора. Имайте готовност да излъчите сенатор от планетата.

- Благодаря за възможността, генерале. Нека ви изпратя до совалката.

Сак Ту изглеждаше притеснен. Озърташе се наляво-надясно. Съпругата му не бе обелила и думичка през цялата среща, а изглеждаше смутена и дори на ръба да се разплаче. Червени петна бяха избили по лицето й.

- Няма нужда - отказа Луминара. - Ще ви оставим да се върнете към делата си.

Двете жени поеха по коридорите обратно към площадката, на която се намираше совалката им. След като се отдалечиха достатъчно, че да не ги чува Сак Ту, генералът повдигна въпроса.

- Кажи сега, Барис, какво те тревожи?

- Имам основание да смятам, че сме закъснели, учителю. Подозирам, че Сепаратистите вече са били тук.

- Какво те навежда на тази мисъл?

- Сак Ту. Когато споменахте, че методите на Сепаратистите често включват заплахи и присъединяване под натиск, той се съгласи веднага, без дори да оспори.

- Но Магтаас е малка планета от Външния Ръб, какво биха търсили Сепаратистите тук? Те се целят в системи, от които да имат полза, не случайни планети. А и с какво държат под своята воля Сак Ту?

- Учителю, ще ви помоля да ми се доверите. Усещането ми е много силно.

- Добре, млади падауане, нека се качваме на кораба... - рече Луминара, но замлъкна, щом взеха последния завой и пред тях се разкри площадката.

Двама от клонираните лежаха по лице на земята, а белите им униформи изглеждаха обгорени на места. Предното стъкло на совалката бе надупчено от куршуми и пилотът се бе проснал върху контролното табло.

Луминара и Барис извадиха светлинните си мечове и хукнаха напред. По рампата на кораба слизаха дроиди, влачещи още няколко тела от дивизията.

- Спри! - рече с монотонния си говорител един от първите роботи и вдигна оръжието. Останалите негови копия направиха същото, а бронята на клонираните, които туко що бяха пуснати, издрънча върху металната рампа.

Дроидите откриха огън. Бластерите изстрелваха лазерните куршуми един след друг, но това не представляваше трудност за двете джедаи. Всеки изстрел бе париран успешно от светлинните им мечове и връщан обратно към източниците им. Металните войници скоро започнаха да остават без части - глави, крайници, оръжия.

- Смятам, че си права, Барис - кресна Луминара, докато въртеше зеленото острие пред себе си.

- Благодаря, че ми се доверихте, учителю - отвърна Офи.

- Прикривай ме!

Капитанът застана пред учителя си и завъртя синия си светлинен меч, отбивайки новите изстрели. Луминара натисна копче на китката си и започна да говори:

- Учителю Уинду, имаме нужда от помощ. Сепаратистите вече са направили контакт с Магтаас. Под атака сме. Изпратете екип...

Следва продължение...