Star Wars: Republic Jedi - Част 1, Епизод 3

Част І, Епизод 3: Лабиринт 2

Генерал Грийвъс наблюдаваше на екрана пред себе си картините, които се предаваха от вътрешността на пирамидата. Към всяка лампичка вътре беше закачено предавателно устройство, което изпращаше звук и картина към екраните по трибуните. Саваж се бе качил
вече при генерала и бе предал четирите светлинни меча, които лежаха сега на масичка до тези на Луминара и Барис.

Оби Уан огледа щателно, доколкото му позволяваше зрението, стаичката. Някакви странни символи бяха изписани по стените. Езикът не му бе познат и не правеше усилия да разчита какво е написано, но се надяваше някои от символите да му помогнат да се ориентира.

Обърна се и се вгледа в синята сфера, която излъчваше светлина. По стените имаше изрисувани и разноцветни форми - триъгълници, квадрати, кръгове, ромбове и други. Звук от стържене отекна из стаята и таванът се измести, разкривайки второ помещение над него. На една от стените бе закачено подобно приспособление за светлина, но тук тя бе зелена.

Кеноби скочи и се хвана за устройството. Не знаеше в кой момент подвижния таван (сега вече под за него) щеше да се върне на мястото си, затова по-добре беше да се държи за лампата, докато се появи стабилна земя под краката му. Няколко минути по-късно, стената отсреща се дръпна нагоре, разкривайки нова кутийка с поредно светещо устройство. Тук светлината беше още по-натоварваща, защото бе червена и закачена отново за пода. Как ли се справяха Асока, Ейла и Анакин?
На няколко пъти се опита да премести някоя от подвижните стени, използвайки Силата, но или плочите бяха твърде тежки, или символите не позволяваха на Силата да проникне в пирамидата. Тук, джедаите бяха просто пионки в някаква игра. Не можеха да усещат нищо, никого...
Очите на Оби Уан свикнаха с минималното осветление. Поредната стена се измести, а зад нея се появи изненада.
- Оби Уан! - възкликна жената.
- Луминара?
Ундули изглеждаше ужасно. Робата й бе обгоряла, от ръката й се стичаше кръв, а наметалото й бе раздрано на няколко места. Беше преминала през същински ад.
- Нима така планираш да ми помогнеш? Като влезеш в лабиринта?
- О, спокойно, генерал Ундули! Не съм сам. Секура, Скайуокър и падауанът му също са тук.
- Смея ли да попитам къде точно се намират?
- Някъде из пирамидата...
- Прекрасно. Вероятно вече си осъзнал, че Силата тук не прониква.
- Да, но трябва само да се върнем към входа, ще успеем да се измъкнем.
- Няма да успеем. Стоях доста време във входната стая, опитвайки се да отворя входа. Не се получи. От коя страна те вкараха теб?
- Как мога да знам от коя страна са ме вкарали, Луминара?!
- Какъв цвят беше фенерът в стаята?
- Син.
Луминара изглеждаше притеснена.
- Преди колко стаи?
- Тази е третата.
Дори на тази светлина ясно си пролича как Ундули пребледня. Огледа се и въздъхна.
- Въртяла съм се в кръг.
- Какво? - не повярва Кеноби.
- И аз влязох през синя стая. Тук на всеки тридесет секунди някоя стена се придвижва. Установих, че в една стая може да се придвижат само стените, на които няма прикачени фенери. Това обаче не гарантира подвижността на всички останали пет стени, тъй като не знаем на колко от тях от другата страна няма закачен фенер - Луминара въздъхна. - Така и не открих Барис. Не мога да я усетя заради заглушаването, но се притеснявам да не й се е случило нещо.
- Какво може да й се случи? - поинтересува се мъжът.
- Някои стаи са си истински дяволски капан - обясни жената. - Със сигурност символите по стените показват коя стена ще се премести, както и какво има зад нея, но не мога да схвана нищо от тия драскулки.
- Каква е целта в това проклятие? - спокойно попита Оби Уан. - Има ли въобще изход?
- Ако има такъв, то предполагам, че е върха на пирамидата.

- Значи трябва да се движим нагоре, тогава. Но първо трябва да намерим останалите.

*  *  *

Асока смело крачеше напред и оглеждаше стените. Смяташе, че бе хванала логиката на символите. Понякога бе по-просто, от колкото изглеждаше. В стаята, в която се намираше на тавана бе прикачена червена лампа. Фенерът бе с ромбовидна форма. Ако зависимостта, която бе забелязала важеше за всички стаи, то сега трябваше да потърси червен ромб по стените, индикиращ тези от тях, които можеха да се местят. Оказа се права. На две плочи бяха нарисувани съответните символи и не след дълго една от тях се дръпна, отваряйки проход към следващата стая.

Бавно напредваше. Нещо обаче в тази стая не й се стори както трябва. Светло-синята светлина й се струваше доста ярка. Въздухът тук бе доста рядък. Момичето чу стържещия звук зад себе си и скочи веднага обратно към предната стая тъкмо навреме. Малко преди стената да хлопне Асока усети неописуем студ. Вероятно в следващото помещение имаше някакъв капан. Изстудяващата инсталация със сигурност щеше да смъкне температурата толкова рязко и ниско, че за секунди щеше да умре.
- Капани! - рече с доза огорчение момичето. - Поне веднъж можеше нещата да минат по нормален начин, но не - трябва да има капани!
- Асока? - чу се женски глас. - Асока, ти ли си?
- Барис!
Късметът бе на тяхна страна. Стената, която ги разделяше се плъзна нагоре.
- Колко се радвам да те видя! - възкликна Тано. - Дошли сме да ви спасим.
- Наистина ли?! - Офи се огледа, показвайки неуспеха им.
- Как се справяме досега? - засмя се другото момиче.

*  *  *

Ловкостта, която притежаваше Ейла Секура отчасти не идваше напълно от Силата. Това си бе проличало, след като се бе натъкнала на стая, в която след затварянето си, множество остриета бяха заиграли. Появявайки се от различни части на стените, пода и тавана, мечовете копнееха да достигнат своята цел.
Ейла заподскача и се въртя във въздуха в опит да избяга от смъртоносния капан. Само трийсет секунди щеше да продължи всичко. Тя бе забелязала зависимостта от времето и движението на стените. Още петнайсет секунди. Започваше да се изморява. Десет. Колко трудно бе да се движи и да пази пипалата си. Пет. Умората си каза думата - единият от подскоците не бе премислен правилно и жената усети остра пареща болка на лявото си рамо. Едното от остриетата бе свършило работата си.Мечовете се прибраха и удна от стените се хлъзна, разкривайки нова стая зад себе си.Задъхана, Ейла пристъпи в новото помещение и седна на земята. Не си даваше сметка колко много се уповаваха на Силата и как едно подобно занимание я изтощава за половин минута. Времето минаваше неусетно. Колко ли оставаше преди клонираните да атакуват? На фона на зелената светлина, кръвта, която обагряше ръката й изглеждаше неестествено тъмна.Подът се разтресе. Ейла се изправи и се насочи към новопоявилия се отвор. Земята под краката й се движеше. Жената скочи в стаята отдолу. От квадратния фенер се разнасяше жълта светлина.
Къде ли се намираше? Трябваше да се движи нагоре, не надолу. Но стаите сами решаваха коя да се отвори. За нея оставаше да следва пътеката.

*  *  *

- Какъв е принципа на пирамидата, според теб? - попита Луминара.
- Не съм напълно сигурен - отвърна Оби Уан. - Предполагам  постройката има нещо общо с куайците.
- Заради пирамидата, да - съгласи се жената. - Но Куа са изчезнал вид от доста години насам.
- Но на Датомир има същества, които знаят историята им.- Като майка Талзин?
- По-скоро не. Други. Талзин все още се крие след нападението на Грийвъс, а и в крайна сметка той изби сестрите й. Съмнявам се да тръгне да му помага след това действие от негова страна.
Отново се преместиха в следващото помещение. Стената зад тях се върна на мястото си.
- Капан - прошепна Луминара.
- Как знаеш?
- Винаги щом в стая има капан, стената се затваря и се запечатва, докато не мине клопката.
Беше права. Стаята започна бързо да се пълни с вода. За секунди двамата се озоваха под повърхността. Трийсет секунди нямаше да са им проблем, помисли си Оби Уан. Но когато трийстата секунда изтече, а водата все още не се оттичаше, мислите му поеха в съвсем различна насока. Луминара започна да тропа по стените. Въздухът им свършваше. Щяха да се издавят.
Изведнъж водата бавно почна да се оттича от някъде. Появи се течение и секунда след това двамата се понесоха по една вълна. Стената се беше отворила.

*  *  *

Анакин се бе концентрирал. Усещаше някъде пред него силно смущение. Напрегна сили и издърпа едната стена. Оби Уан и Луминара бяха пред него в следващата стая. И бяха в беда. Скайуокър вдигна ръце и позволи на Силата, колкото и слабо да я усещаше, да премине през него. Стената поддаде, ала напрежението от другата й страна бе голямо. От тесния процеп потече вода. Анакин стисна зъби и с мъка издърпа до половината стената. Силна струя го повали и две тела се изтърсиха при него.
- Оби Уан? - изправи се младият мъж.
- Анакин - разкашля се Кеноби. -  Какво правиш тук?
- Спасявам ви, очевидно.
- Благодаря - поемаше си тежко въздух Луминара. - Ама как?
- Отворих стената.
Кеноби и Ундули се спогледаха.
- Невъзможно - отсече учителят. - Силата не прониква тук.
- Как така?! Аз имам достъп до нея - отвърна Анакин. - Ето, вижте!
Скайуокър вдигна ръка и струйка вода се разплиска нагоре.
- Невероятно - рече Ундули. - Как го правиш?
- Както обикновено.
- Анакин - въздъхна Оби Уан, - ние нямаме достъп до Силата.
- Да не се бавим - допълни Луминара и се насочи към отварящата се стена.

*  *  *

Асока и Барис попаднаха в червена стая. Тано вече бе споделила своите наблюдения над стаите и сега двете оглеждаха за червени кръгове по стените.
- Това е странно - рече тихичко Асока.
- Какво? - попита Барис.
- Смволите. Има нещо тук, което не бях забелязала в предните стаи. По принцип за статична стена взимах тази, на която има фенер. Но тук на нея има и червен кръг.
- Как ще се движи тази стена, щом на нея е фенерът?
- Не знам. Сега ще видим.
Асока се дръпна назад и се вгледа в лампата. Стената изскърца, посипа се прах, сетне започна да се движи надолу бавно. Стигна до средата, а фенерът опря о земята, и спря.
- Хм - въздъхна момичето. - Вероятно се отваря само наполовина.
- Дали да проверим какво има отзад?
- Нямаме друг избор, няма други подвижни стени - рече Асока, след като хвърли последен поглед на стаята, проверявайки за червени кръгове.
Двете прескочиха бариерата и потънаха до колене във вода.

Следва продължение...