Charmed: Dark Future; Епизод 1 (3/8)

Епизод 1: Dark Future

Лео, Хенри, Кууп и братята сякаш не бяха мърдали от местата си. Видяха светлините около себе си, но не помръднаха и с милиметър.
- Стана ли? - попита Кууп.
- Май не - рече Хенри, - всичко ми се струва същото.
- Стана - отвърна Уаят. - Колко по -различен според вас е бил таванът преди три дни?
Мъжът се огледа и кимна с глава, макар по всичко да си личеше, че едва ли скоро ще свикне с магията.

- Прав си - заключи накрая.
Вратата се отвори рязко и вътре нахлуха сестрите, явно тръгнали към Книгата на сенките.
- Казвам ти Фийби, няма нищо за него в Книгата, проверих десетки пъти вече - каза Пайпър.
- Тогава да си намерим друг източник - отговори й сестра й.
- Ти си тази с демоничните връзки - намеси се Пейдж.
- Ето пак - възкликна Фийби. - Кога ще оставиш това с Коул на мира?
На трите им отне няколко секунди, за да забележат, че пет възрастни мъже стояха прави в среда на на тавана им. Пейдж писна и хвърли най-близката настолна лампа към тях със съпровождащ крясък "Демони".
Преди да успее да изрече каквото и да е било, на Крис му се наложи да изчезне, за да избегне удара. След като се появи в блестящите бели светлинки, викна на свой ред:
- Пейдж! Не сме демони!
- Добре ли си, ще убиеш сина ми! - разпищя се и Пайпър.
- О, я стига. Едва ли щеше да умре от една лампа - отвърна отегчено Пейдж.
- Какво правите тук? - включи се Фийби.
Момчетата се спогледаха, сетне хвърлиха многозначителен поглед на мъжете зад тях и пристъпиха крачка напред.
- Ами... Лео ни повика - отвърна Уаят.
- Лео?! - не повярва Пайпър.
- Хенри?! - попита Пейдж, видимо изненадана от присъствието на съпруга си. - Какво правиш тук?! Не трябваше ли да си в службата?
Мъжът се смути и потърси подкрепа у останалите. След като и те стояха безмълвни, той отвори и затвори на няколко пъти уста, преди да каже:
- Всъщност не. Взех си три дни отпуска заради погребението.
- Чие погребение?
- Вашето - промълви Лео.
Настъпи топовна тишина. Никой не смееше да я наруши. Пайпър погледна всеки един от мъжете в стаята, след това сестрите си и накрая въздъхна, сядайки на един стол.
- Как става?
- Напада ви демон - Лео пристъпи крачка напред.
- Кой?
- Не знаем. Наемник на Евалал е.
- Едър, с къдрава коса, няма особени демонични черти, прилича на обикновен човек? - попита Фийби.
- Да.
- Вече ни нападна и го унищожихме - рече Пейдж.
- Не - възрази Кууп. - Това е било копието му. Демонът може да се клонира. Така ви напада от две страни и...
Не успя да довърши изречението.
- Скъпи, сега, като ни предупредихте, ще внимаваме и за двамата - доближи се Фийби и го прегърна.
- Чакайте малко! - намеси се Пейдж. - Значи, вие сте от бъдещето, така ли?
- Близкото бъдеще, Пейдж - отвърна Лео.
- Говори за себе си, ни сме от след двайсет години - усмихна се Крис.
Пайпър стоеше мълчаливо встрани. Все пак някой бе успял да ги убие перманентно. Преди, винаги намираха начин да се измъкнат, да се спасят една друга, но да останат накрая живи. А сега се бе наложило Лео да извика Крис и Уайт от бъдещето, за да ги спасят.
- Къде са малките? - попита тихичко съпруга си тя.
- При Виктор.
Хенри също бе замлъкнал и слушаше останалите.
- Хора! - викна накрая той, гледайки изплашено към часовника. - Заклинанието не ни е върнало достатъчно назад. Събитието ще се случи след по-малко от десет минути.
- Добре - Пайпър се изправи. - Как да го убием?
- Нямаме идея - въздъхна Лео. - Последния път успяхте да убиете само единия клонинг, преди другия да ви убие вас.
- Но сега, когато вече сме убили единия клонинг, планът му няма ли да се провали? - рече Фийби.
- Нека не взимаме излишни рискове - вдигна ръце Уаят. - Вижте, ще направим така - слизаме долу, използваме ви за примамка и хващаме в кристална клетка демона и ако се е клонирал пак - клонинга му, докато намерим начин да ги убием. Става ли?
- Добре - съгласиха се сестрите.
- По двама на демон? - предложи Крис?
- Но ние сме петима - рече Хенри, преброявайки мъжете в стаята.
- Правилно - съгласи се Кууп. - И тъй като ти си най-малко запознат с магията, предлагам да останеш тук, докато приключим?
- Ама... - тръгна да се възпротивява мъжът.
- Да - усмихна се Пейдж. - Прави са!
- ОК, хора, по места - плесна с ръце Пайпър.
Броени минути по-късно, Лео и Кууп чакаха във всекидневната, скрити зад дивана, с по три кристала в ръцете, а Крис и Уайт бяха приклекнали до стената, разделяща коридора с втората всекидневна, в готовност да поставят своите кристали около демона.
Не чакаха много. Вратите се отвориха рязко и в рамката застана възвисок, едър мъж с дълга, къдрава коса.  Гласът му бе нисък и дълбок:
- Да приключваме, вещици!

Следва продължение...