Нощта се бе спуснала отдавна. Едни жълти очи се придвижваха бавно в мрака върху настилката на площада. Нещо бе привлякло погледа на тази черна котка, която използваше тъмнината за прикритие и дебнеше своята плячка. Дали бе мишка или друго дребно животинче?
Един от прозорците на близката сграда се отвори и леко пълничка жена с ролки в косата се наведе, за да простира прането си. Лек повей разлюля дърветата в градинката отпред.
Чу се силен пукот. Котката, принизила се в готовност за атака, подскочи и избяга в тъмнината.
- Хей - разнесе се женски глас, - Рон! Внимавай с куфара.
- Извинявай - отвърна Рон.
- По-тихо, някой мъгъл може да ни чуе - чу се втори мъжки глас.
- Аз не мога да си обясня защо не се магипортирахме направо вътре - обади се четвърти човек, също жена.
- Не сме сигурни, че можем - отговори първият глас.
- А как ще разберем, Хърмаяни, ако не пробваме - рече пак Рон, докато дърпаше куфара.
- Тихо, тихо - изшътка Джини и мълчаливо посочи мъгълката, простираща прането си.
Хари изтегли багажа пред постройката и изчака жената да се прибере. Четиримата застанаха един до друг и входът към номер 12 се появи изневиделица. Със сетни мъки се вмъкнаха вътре и след като затръшнаха вратата зад гърба си, си отдъхнаха.
Къщата бе все така неприветлива. С отсъствието на Крийчър, по всички повърхности бе полепнал дебел слой прах. Завесите пред портрета на Уолбърга Блек бяха дръпнати и все още никой не бе вдигнал достатъчно шум, че да се дръпнат сами и да се разнесе гласът й.
- Не мога да повярвам, че се връщаме тук - изстена Рон.
- Сам си си виновен, Роналд - изсъска му сестра му. - Да беше отказал поканата на Хари.
- И да ви оставя сами, да вършите разни... работи?
- Рон! - едва се сдържа да не извика Хърмаяни. - Ти си изключително несъобразителен.
- Какво?! Пък и не бих изтърпял още минута да живея при майка и татко.
Хари замълча. Колкото и да му бе приятно, че ще живее заедно с най-добрите си приятели, определено би предпочел това да се случва в Хралупата, пред Площад Гримолд 12. Въпреки това, знаейки, че притежава собствено жилище, не би могъл да остане в чуждо. Разбира се, госпожа Уизли на драго сърце би отворила вратите си за тях двамата с Хърмаяни.
- Вече не сме на открито. Сега можем ли да ползваме магия? - допълни Рон с тежка въздишка.
- Знаеш ли - започна Хърмаяни, - мислех, че вече няма какво да ме изненада у теб, но понякога надминаваш себе си.
Жената размаха пръчката и куфарите се вдигнаха във въздуха. Бе усъвършенствала безмълвните заклинания. Рон я последва нагоре по стълбите. Джини и Хари поеха по тях и не след дълго се настаниха по стаите.
Чу се силен пукот. Котката, принизила се в готовност за атака, подскочи и избяга в тъмнината.
- Хей - разнесе се женски глас, - Рон! Внимавай с куфара.
- Извинявай - отвърна Рон.
- По-тихо, някой мъгъл може да ни чуе - чу се втори мъжки глас.
- Аз не мога да си обясня защо не се магипортирахме направо вътре - обади се четвърти човек, също жена.
- Не сме сигурни, че можем - отговори първият глас.
- А как ще разберем, Хърмаяни, ако не пробваме - рече пак Рон, докато дърпаше куфара.
- Тихо, тихо - изшътка Джини и мълчаливо посочи мъгълката, простираща прането си.
Хари изтегли багажа пред постройката и изчака жената да се прибере. Четиримата застанаха един до друг и входът към номер 12 се появи изневиделица. Със сетни мъки се вмъкнаха вътре и след като затръшнаха вратата зад гърба си, си отдъхнаха.
Къщата бе все така неприветлива. С отсъствието на Крийчър, по всички повърхности бе полепнал дебел слой прах. Завесите пред портрета на Уолбърга Блек бяха дръпнати и все още никой не бе вдигнал достатъчно шум, че да се дръпнат сами и да се разнесе гласът й.
- Не мога да повярвам, че се връщаме тук - изстена Рон.
- Сам си си виновен, Роналд - изсъска му сестра му. - Да беше отказал поканата на Хари.
- И да ви оставя сами, да вършите разни... работи?
- Рон! - едва се сдържа да не извика Хърмаяни. - Ти си изключително несъобразителен.
- Какво?! Пък и не бих изтърпял още минута да живея при майка и татко.
Хари замълча. Колкото и да му бе приятно, че ще живее заедно с най-добрите си приятели, определено би предпочел това да се случва в Хралупата, пред Площад Гримолд 12. Въпреки това, знаейки, че притежава собствено жилище, не би могъл да остане в чуждо. Разбира се, госпожа Уизли на драго сърце би отворила вратите си за тях двамата с Хърмаяни.
- Вече не сме на открито. Сега можем ли да ползваме магия? - допълни Рон с тежка въздишка.
- Знаеш ли - започна Хърмаяни, - мислех, че вече няма какво да ме изненада у теб, но понякога надминаваш себе си.
Жената размаха пръчката и куфарите се вдигнаха във въздуха. Бе усъвършенствала безмълвните заклинания. Рон я последва нагоре по стълбите. Джини и Хари поеха по тях и не след дълго се настаниха по стаите.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар