Eпизод 1: Dark Future
Лео седеше на ръба на леглото и бе заровил лице в дланите си. Сълзите му се ронеха една след друга, а той не можеше да си поеме въздух. Пайпър я нямаше. Фийби и Пейдж също... Единствените останали потомци на линията Халиуел бяха Крис и Уаят. А той, техният баща, трябваше да ги отглежда сам. А дори нямаше силата да ги предпази вече. Не беше уайтлайтър от почти две години.
- Лео - мъжки глас го извади от унеса. - По-добре се наспи, утре ни чака тежък ден.
Хенри бе застанал в рамката на вратата. Сега беше извадил маската и я беше лепнал на лицето си. Много пъти в службата му се налагаше да я носи, да се прави на хладнокръвен. Но сега искаше просто да се прибере в стаята си и да се зарови във възглавницата, която на сутринта отново щеше да е мокра, както днес. Любовта на живота му бе мъртва, заедно със сестрите й. Как може да се отърсиш от този шок?
- Да, благодаря - изхлипа Лео.
Хенри се скри от поглед, оставяйки мъжа сам с децата си. Крис се разплака и баща му веднага скочи да го вземе на ръце.
- Шшш, тихо, тихо - опита се да го успокои.
- Мама - изпищя детето.
- Мама... я няма - едва отрони Лео. - Но аз съм тук.
- Мама - повтори момчето.
Мъжът не успя да произведе отново същите думи и отново се разрида. Прегърна силно сина си - последното нещо, което го доближаваше до мъртвата му съпруга.
Лео не спа добре. На сутринта се събуди доста по-рано от необходимото, но остана със затворени очи. Надяваше се всичко това да е лош сън. Притесняваше се, че ако отвори очи реалността ще го връхлети.
Мъжът стана и си облече черния костюм. Днес бе погребението. Не можеше да си обясни откъде ще намери сили да премине през всичко това.
На вратата се почука.
- Влез - въздъхна той.
Хенри се вмъкна вътре и попита:
- Върна ли се?
- Още не е - отвърна Лео. - Как е Били?
- Все още е в кома. Лекарите не спират да разпитват за условията, при които е изпаднала в това състояние.
- Какво им каза?
- Че така сме я намерили. Не може да й кажем току-така, че демон е нападнал.
Настъпи тишина.
- Хайде - подкани Хенри, - долу има кафе.
Двамата се смъкнаха в кухнята тъкмо навреме. С леко розово сияние се появи трети мъж.
- Кууп, кажи ми, че си открил нещо - изстена Хенри, докато наливаше кафе.
Кууп поклати глава. Лео въздъхна. Яростта в него се надигаше. Старейшините не правеха нищо по въпроса, а техните безценни Чародейки бяха мъртви. Хвърли чашата с кафе със засилка в мивката. Порцеланът се натроши на малки парчета.
- Лео! - промълви Кууп.
- Щом те няма да ни помогнат да ги върнем, аз ще открия начин! - стисна зъби мъжът и напусна помещението.
Изкачи стълбите на няколко прескока и нахлу в спалнята. Уаят вече бе събудил Крис, като бе пуснал телевизора. Мъжът взе едното дете и поведе другото за ръка към тавана.
- Майка ви ме е научила на едно-друго!
Седнаха край ниската масичка. Лео запали котлона и постави котлето отгоре. Наля малко вода вътре и разгърна Книгата на Сенките. Започна да разлиства, докато накрая не се спря на един ритуал.
- Вземи сега от това - мъжът посочи едно бурканче на Уаят, - и го хвърли вътре.
Детето се подчини. намираше това занимание за доста интересно. Ако знаеше и какво точно прави...
- Какво правиш? - попита Кууп.
Двамата с Хенри се бяха качили при тях.
- Опитвам ритуали, отвари, заклинания. Каквото мога, за да ги върна. Трябва да ги върна - рече Лео. - Хайде, миличък. Сега от това.
Уаят взе шепа от някакъв прах в друго бурканче и го хвърли в котлето. Чу се силно пуф, но само това. Облаче дим се разнесе над масичката, но друг ефект нямаше.
- Уаят и Крис са още доста малки. Може би не им достига сила - предположи Хенри.
- Сила - повтори Лео. - Точно така! Трябва им повече сила. Затова първо ще направим заклинание за сила - говореше той, докато прелистваше страниците. - Ето го. Уаят, Крис, ще повтаряте ли след мен?
- Да - рекоха децата с усмивка на лице.
- Добре. Да започваме:
Следва продължение...
Лео не спа добре. На сутринта се събуди доста по-рано от необходимото, но остана със затворени очи. Надяваше се всичко това да е лош сън. Притесняваше се, че ако отвори очи реалността ще го връхлети.
Мъжът стана и си облече черния костюм. Днес бе погребението. Не можеше да си обясни откъде ще намери сили да премине през всичко това.
На вратата се почука.
- Влез - въздъхна той.
Хенри се вмъкна вътре и попита:
- Върна ли се?
- Още не е - отвърна Лео. - Как е Били?
- Все още е в кома. Лекарите не спират да разпитват за условията, при които е изпаднала в това състояние.
- Какво им каза?
- Че така сме я намерили. Не може да й кажем току-така, че демон е нападнал.
Настъпи тишина.
- Хайде - подкани Хенри, - долу има кафе.
Двамата се смъкнаха в кухнята тъкмо навреме. С леко розово сияние се появи трети мъж.
- Кууп, кажи ми, че си открил нещо - изстена Хенри, докато наливаше кафе.
Кууп поклати глава. Лео въздъхна. Яростта в него се надигаше. Старейшините не правеха нищо по въпроса, а техните безценни Чародейки бяха мъртви. Хвърли чашата с кафе със засилка в мивката. Порцеланът се натроши на малки парчета.
- Лео! - промълви Кууп.
- Щом те няма да ни помогнат да ги върнем, аз ще открия начин! - стисна зъби мъжът и напусна помещението.
Изкачи стълбите на няколко прескока и нахлу в спалнята. Уаят вече бе събудил Крис, като бе пуснал телевизора. Мъжът взе едното дете и поведе другото за ръка към тавана.
- Майка ви ме е научила на едно-друго!
Седнаха край ниската масичка. Лео запали котлона и постави котлето отгоре. Наля малко вода вътре и разгърна Книгата на Сенките. Започна да разлиства, докато накрая не се спря на един ритуал.
- Вземи сега от това - мъжът посочи едно бурканче на Уаят, - и го хвърли вътре.
Детето се подчини. намираше това занимание за доста интересно. Ако знаеше и какво точно прави...
- Какво правиш? - попита Кууп.
Двамата с Хенри се бяха качили при тях.
- Опитвам ритуали, отвари, заклинания. Каквото мога, за да ги върна. Трябва да ги върна - рече Лео. - Хайде, миличък. Сега от това.
Уаят взе шепа от някакъв прах в друго бурканче и го хвърли в котлето. Чу се силно пуф, но само това. Облаче дим се разнесе над масичката, но друг ефект нямаше.
- Уаят и Крис са още доста малки. Може би не им достига сила - предположи Хенри.
- Сила - повтори Лео. - Точно така! Трябва им повече сила. Затова първо ще направим заклинание за сила - говореше той, докато прелистваше страниците. - Ето го. Уаят, Крис, ще повтаряте ли след мен?
- Да - рекоха децата с усмивка на лице.
- Добре. Да започваме:
Молим всички богове!
Силата ни умножи по две.
Двамата братя повториха дума по дума казаното от баща им. Множество ярки светлини заиграха около тях. Чу се звук от гръмотевица. Нещо се случваше и това не бе ефектът, на който Лео се надяваше.
Следва продължение...
Още от първата част направо ме грабна,толкова е впечатляващо и интересно,наистина умееш да заинтригуваш читателите и да ги накараш да продължат да четат,нямам търпение за следващата част . :))
ОтговорИзтриване