Глава Първа (2/4): Обратно на Гримолд 12

Нощта се изтърколи и сутринта пристигна бързо. За Хари това се случи в рамките на едно премигване. Затвори за миг очи и щом ги отвори, вече се бе съмнало. Мъжът остана в леглото да размишлява. Искаше да поспи още малко. Не се чувстваше хич отпочинал. Но Джини вече бе станала, а вероятно Хърмаяни и Рон също.
Хари се изправи и седна в леглото. Толкова много въпроси. Войната бе приключила, Волдемор бе мъртъв, а той бе готов да започне живота си. И все пак, някакво тревожно чувство се бе загнездило у него. Стана и се облече, сетне слезе в кухнята.
Джини се бе заровила в учебниците, Хърмаяни се мъчеше да сготви нещо, а Рон седеше и се чудеше какво да прави.

- Кога ще ядем? - възмути се той.
- О, Роналд - кресна Хърмаяни, - вместо да негодуваш, може да хванеш с нещо да помогнеш.
- Джини също не помага!
- Защото ти - наблегна на местоимението момичето, - ме караш да уча постоянно. Хайде сега, върви готви ти.
- Добро утро - поздрави Хари, давайки знак, че е влязъл в стаята.
- Добро утро, Хари - отвърнаха му останалите с различни интонации.
- Как спа? - попита Хърмаяни.
- Добре - излъга той. - Баща ви върна ли се на работа? - обърна се той към Рон и Джини.
- Още не. В отпуска е до началото на септември. След всичко, което се случи, дължат му я - изрече на един дъх Рон.
- Хари, как е братовчед ти? - поинтересува се Хърмаяни.
- Добре е. Пише ми редовно, въпреки недоволството на вуйчо и леля. За последните седемнайсет години никога не съм и предполагал, че с Дъдли ще може да се разговаря нормално.
- Представяш ли си ако това се бе случило още в началото?
Хари се замисли колко по-различно би било детството му, ако се разбираше с братовчед си. Хърмаяни поднесе чиния с препечени филийки на масата и Рон веднага ги нападна.

* * *

Следващите няколко дни минаха значително бързо за Хари. Знаейки, че вече няма кой да го гони и иска мъртъв, правенето на заклинания за ежедневни потреби се оказа забавно. Изчистването на къщата също бе доста по-лесно сега, когато никой не следеше изкъсо действията му. Единственият съществен проблем идваше от портрета на госпожа Блек.

През следващата седмица господин и госпожа Уизли дойдоха на гости, като всеки от тях направи пореден опит да свали картината от стената. Уви, единственото, с което се сдобиваха, освен неуспех, бяха крясъци и писъци. Сега законен собственик на къщата бе Хари, което го правеше единствения, способен да издърпа завесите обратно и гласът да замлъкне.
Госпожа Уизли подкани всички да обядват и след като се събраха около масата, подхванаха разговор за изпитите ТРИТОН, който Хари и Рон с удоволствия искаха да избегнат.
- Хърмаяни, миличка, кога излизат резултатите за изпитите - попита жената. - Бих питала Рон, но след като той реши да не се явява, не виждам смисъл да го включвам в разговора.
- Мамо - писна момчето.
- До края на седмицата, госпожо Уизли - отвърна Хърмаяни, игнорирайки приятеля си.
- Не мога да си обясня защо ти не се яви, Хари - усмихна се Моли.
- След като пропуснахме последната година в Хогуортс, с Рон не се чувствахме достатъчно подготвени за изпитите, госпожо Уизли. А всички знаем, че единствено Хърмаяни има потенциала да ги изкара със самостоятелна подготовка.
Хърмаяни се изчерви и се подсмихна леко.
- Е, аз се радвам, че Джини поне ще отиде.
- Мамо! - пак рече Рон.
- Я стига - намеси се сестра му. - Ти си лицемер, Роналд!
- Моля?!
- Настояваш аз да залягам над учебниците и да уча денонощно, а самият ти не отиде на собствените си изпити.
- Съжалявам, че искам да се справиш - кресна момчето. - Да, не се явих. И вероятно никога няма да се явя, защото никога няма да ги изкарам. Съжалявам за това и ще съжалявам винаги, но ако да искам сестра ми да се справи отлично, вместо да попадне в моето положение, тогава добре - нека съм лицемер!
Рон хвърли приборите си, изправи се и най-демонстративно напусна кухнята. Настъпи тягостна тишина. Никой не го бе виждал в такава светлина. Известно време единственото, което се чуваше бе почукването на вилиците о чиниите.

Следва продължение...