През следващата седмица Хари се чувстваше все по-ужасно. Сега, когато вече Хогуортс не бе негов дом, когато не учеше, той трябваше да реши какво ще прави с живота си от тук насетне. Не можеше да си намери нормална магьосническа работа, защото не бе взел изпитите си за ТРИТОН. Не, че му трябваше работа, той самият имаше огромно количество златни галеони в Грингост. Но това бездействие го караше да се чувства малоценен. Толкова години съдбата го изправяше пред такива изпитания, че сега спокойствието му бе чуждо.
Джини продължаваше да учи за изпитите, Хърмаяни бе отишла на няколко интервюта за работа в Министерството на Магията, а Рон продължаваше да лентяйства. За него това не се оказа голям проблем.
Хари се разходи из къщата и оглеждаше местата, които се нуждаеха от сериозна поправка. Обхвана го тежка носталгия. Пресети се за Сириус, който веднъж прекарваше повече време при Бъкбийк в една от стаите, от колкото с когото и да е другиго в къщата. Лупин и Тонкс също честичко навестяваха, докато мястото все още бе щаб на Ордена на Феникса. И Снейп, когото Хари не понасяше седем години, но накрая се оказа негов пазител от самото начало. Момчето се замисли - сега и четиримата създатели на Хитроумната Карта бяха отново заедно някъде - Сириус, Джеймс, Питър и Лупин. Дали продължаваха да тормозят Снейп както някога в училище?
Хари разтърси глава. Какви бяха тези налудничави мисли? Свлече се обратно в кухнята, поигра малко магьоснически шах с Рон, а след това се качи в стаята и легна да подремне.
На вратата се позвъни. Веднага портретът на госпожа Блек се разпищя и Хари отвори очи. Разнесоха се други крясъци, в които отекваха ясно думите "тук не може да се учи" и стъпки към входната врата.
На момчето му се спеше още, но го измъчваше въпросът кой е дошъл да ги види. Господин и госпожа Уизли тъкмо си бяха заминали, а той не се сещаше кой друг би искал да ги навести. Тъкмо се изправи и разтърка очи, когато в стаята влезе Джини.
- Хари? Професор Макгонъгол е долу и иска да те види.
- Професор Макгонъгол? - повтори глухо той.
- Да - отвърна момичето и затвори вратата, след като влезе. - Добре ли си?
Хари въздъхна. Не искаше да казва нещата, които го тормозят, затова просто рече "Да" и я прегърна.
- Лъжеш ли ме? - попита тя, макар въпросът й да бе реторичен.
- Не, просто съм леко... изморен.
Джини се наведе и го целуна по челото.
- Хайде, чакаме те долу в кухнята.
- Добре - отвърна той и си навлече един по-представителен суичер. Какво ли търсеше Минерва Макгонъгол тук? Хари не се бе замислял досега, тя ли бе новия директор на Хогуортс? След като Снейп вече бе мъртъв, логично бе тя да наследи позицията, като тогавашен заместник-директор. Въпросът обаче си оставаше - каква бе работата й тук?
Хари тръгна надолу по стълбите и се опита да приведе косата си в приличен вид - начинание, което никога не бе увенчавано с успех. Момчето натисна бравата на вратата и влезе в сумрачното помещение.
Професор Макгонъгол бе приседнала на един стол и изглеждаше по-бледа от всякога. Косата й бе с все същия стегнат и прилежен кок. Носеше любимата си изумрудена мантия и щом Хари се вмъкна вътре вдигна поглед и се изправи.
- Извинете, че се забавих, професоре - рече той.
- О, не се извинявай, Потър - отвърна жената. - Не сме в час по Транфигурация. Госпожица Грейнджър тъкмо ми предложи чаша топъл чай.
Напитката бе поднесена от Хърмаяни и двамата с Хари седнаха около масата.
- Какво ви води насам, професоре? - попита Хърмаяни.
- Трябва ми помощта на Потър - отговори директорката.
* * *
На вратата се позвъни. Веднага портретът на госпожа Блек се разпищя и Хари отвори очи. Разнесоха се други крясъци, в които отекваха ясно думите "тук не може да се учи" и стъпки към входната врата.
На момчето му се спеше още, но го измъчваше въпросът кой е дошъл да ги види. Господин и госпожа Уизли тъкмо си бяха заминали, а той не се сещаше кой друг би искал да ги навести. Тъкмо се изправи и разтърка очи, когато в стаята влезе Джини.
- Хари? Професор Макгонъгол е долу и иска да те види.
- Професор Макгонъгол? - повтори глухо той.
- Да - отвърна момичето и затвори вратата, след като влезе. - Добре ли си?
Хари въздъхна. Не искаше да казва нещата, които го тормозят, затова просто рече "Да" и я прегърна.
- Лъжеш ли ме? - попита тя, макар въпросът й да бе реторичен.
- Не, просто съм леко... изморен.
Джини се наведе и го целуна по челото.
- Хайде, чакаме те долу в кухнята.
- Добре - отвърна той и си навлече един по-представителен суичер. Какво ли търсеше Минерва Макгонъгол тук? Хари не се бе замислял досега, тя ли бе новия директор на Хогуортс? След като Снейп вече бе мъртъв, логично бе тя да наследи позицията, като тогавашен заместник-директор. Въпросът обаче си оставаше - каква бе работата й тук?
Хари тръгна надолу по стълбите и се опита да приведе косата си в приличен вид - начинание, което никога не бе увенчавано с успех. Момчето натисна бравата на вратата и влезе в сумрачното помещение.
Професор Макгонъгол бе приседнала на един стол и изглеждаше по-бледа от всякога. Косата й бе с все същия стегнат и прилежен кок. Носеше любимата си изумрудена мантия и щом Хари се вмъкна вътре вдигна поглед и се изправи.
- Извинете, че се забавих, професоре - рече той.
- О, не се извинявай, Потър - отвърна жената. - Не сме в час по Транфигурация. Госпожица Грейнджър тъкмо ми предложи чаша топъл чай.
Напитката бе поднесена от Хърмаяни и двамата с Хари седнаха около масата.
- Какво ви води насам, професоре? - попита Хърмаяни.
- Трябва ми помощта на Потър - отговори директорката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар