Епизод 1: Dark Future
Светлините се разсеяха, а в центъра им се бяха появили двама мъже.
- Тате?! - възкликна единият.
Крис и Уаят, пораснали и зрели, стояха в средата на тавана и не по-малко изненадани от баща си и чичовците си, се споглеждаха сконфузно.
- Лео ви подмами да направите заклинание - отговори Хенри.
- Какво заклинание?
- За удвояване на силите. Но не трябваше да ви докарва от бъдещето - изправи се Лео.
- Не, не - включи се Уаят, - ние също изричахме заклинание и явно двете са се преплели в този резултат. Нещо се обърка преди три дни. Мама, леля Фийби и леля Пейдж изчезнаха и адът отвори врати... буквално.
- Демони и магьосници започнаха да бродят по земята и да тероризират хората - продължи Крис. - Магията бе разкрита. Едва се измъкнахме да се доберем до Книгата на Сенките, за да направим заклинанието.
- Какво беше то? - попита Кууп.
- Да открием отговори на въпросите си - отвърна Крис.
- Предположихме, че ако разберем какво се случва и защо мама и лелите изчезнаха, вероятно ще можем да се справим със ситуацията.
- И се озовахме тук - двадесет години назад.
- Пайпър, Фийби и Пейдж... са мъртви - промълви Лео.
Настъпи тежко мълчание. Дори малките дечица стояха безмълвни.
- Какво се случи? - едва намери сили да зададе въпроса си Уаят.
- Демоничен наемен убиец - взе думата Кууп. - В подземния свят сега е пълна лудница. Избират нов Източник и то с някакво глупаво състезание - който убие Чародейките печели.
- Избрали са някой си Евалал - Хенри им отговори преди да попитат.
- ОК, тогава ще вземем пръстена на Кууп, за да се върнем три дни назад и да ги спасим - рече Уаят.
- Старейшините забраниха използването на пръстена за тази цел - веднага отвърна мъжът.
- Тогава ще заведем... нас... при дядо и петимата отиваме със заклинание.
Лео се намеси веднага.
- Не можем да отидем току така. Старейшините са направили всичко възможно да не ги спасим.
- Но ние сме тук. Очевидно заклинанията нямаше да се преплетат така, ако няма причина за това - първото магическо правило.
- Аз съм с тях, Лео - намеси се Хенри. - Ако има някакъв шанс да ги върнем... Не искаш ли Пайпър пак да е жива?
- Разбира се - отвърна веднага той.
- А ти Кууп? Какво би направил, за да върнеш Фийби?
- Всичко!
- Решено е тогава - плесна с ръце Уаят и вдигна малкия Крис на ръце, сетне хвана по-младата своя версия и изчезнаха в малки, бели светлинки.
Лео въздъхна и се присъедини към Кууп и Хенри, наблюдавайки отстрани Крис, който драскаше набързо измислено заклинание.
* * *
Уаят се появи с двете дечица в хола на Виктор Бенет. Мъжът тъкмо се обличаше, за да отиде на погребението на дъщерите си. Изглеждаше зле - очите му бяха зачервени, косата му бе побеляла още повече а самият той не намираше сили да продължи да живее. Бе се превърнал в една черупка.
Появата на двамата му внука и бъдещата версия на единия от тях го стресна.
- Уаят?! - писна той. - Какво правите тук? Как, как, как дойде?! Крис?
- В къщата е. Накратко, оплетоха се две заклинания, появихме се и сега ще отидем да спасим мама и Фийби и Пейдж.
- Наистина? - не повярва Виктор.
- Няма да си заминем, преди да го постигнем - зарече се момчето.
Виктор се усмихна. Очите му блеснаха и приседна в най-близкия фотьойл. Сълзите му потекоха, а той нямаше силите да ги спре. Най-голямата тъга за един родител - да погребе децата си, за Виктор се случваше твърде често. И когато се бе отказал от всякаква надежда и бе приел съдбата, този светъл, тънък лъч бе проблеснал вътре в него.
- Не плачи дядо - пресегна се и го прегърна Уаят. - Ще те помоля да ни гледаш, докато се върнем.
- Да, да - овладя се Бенет, - разбира се.
Момчето кимна и изчезна така, както се бе появил.
* * *
Крис остави химикала и се изправи, взимайки парчето лист.
- Готов съм със заклинанието - рече той тъкмо, когато брат му се появи.
- Ок - веднага се включи Уаят. - Всички да се хванат за ръце, да не изпуснем някого.
Тримата мъже се приближиха и се наредиха в кръг. Крис и Уаят започнаха да изричат стихчето:
Сили на всички Халиуел,
молим ви да дойдете сега,
изпратете ни през времеви тунел,
роднините ни да се спасят!
Завихри се силен вятър. Хенри едва не се изпусна, докато се връщаха назад. Лео и Кууп вече бяха свикнали, така че не им направи впечатление. Стояха там, докато въздухът около тях се въртеше в неистова вихрушка...
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар