„Името ми е Алис! Работех за корпорация „Амбрела” – най-голямото и могъщо комерсиално дружество. Оглавявах охраната и бях поставена на входа на „Кошерът” – огромна подземна лаборатория, в която се провеждат биологични експерименти. Кошерът се управлява от Червената Кралица – хиперкомпютър, имащ способността да разсъждава сам. Стана инцидент – Т-вирусът се освободи и Червената Кралица изби всички в Кошера, за да предпази от излизане на вируса. Всички бяха мъртви. Проблемът бе... че не останаха мъртви. Вирусът съживяваше донякъде организмите. Не след дълго, Амбрела отвори Кошера и пусна вируса, който обхвана целия свят. Аз и няколко оцелели се насочихме към Аляска, но бяхме спрени. Въпреки, че корпорацията бе унищожила света, служителите й се бяха пренесли под земята, продължавайки да експериментират с вируса, правейки го по-устойчив, по-адаптивен. С мен също експериментираха. Чувствах се по-малко човек. Т-вирусът се свърза с мен на молекулярно ниво, без да предизвиква нежелани мутации. Мислехме, че сме се измъкнали от ужаса. Но грешахме. Или поне така аз мислех...”
Алис отвори очи – внезапно и рязко. Зениците й се свиха от светлината. Лампите в стаята светеха, а през френския прозорец да се виждаше, че се свечерява. Лежеше гола в леглото си, а ленената завивка нежно покриваше бедрата й. Чувстваше се изморена. Сякаш се будеше от много дълъг, неспокоен сън. Нещата още повече се отежняваха от това, че не си спомняше какво бе сънувала. Идваха й някакви отделни фрагменти, но не можеше да ги навърже в едно и това я измъчваше. Завъртя се настрани и погледът й попадна върху втората възглавница на леглото. Спенс пак беше хукнал някъде по работа.
Силен проблясък премина през главата й. Части от съня й се връщаха. Първо лежеше в банята, после се видя как взима снимката от сватбата си със Спенс в ръце, а накрая как съпругът й излиза с куфарче от Кошера.
Алис разтърка очи и се надигна леко. Нещо червено се бе разпростряло в краката й. Бе разкошна червена рокля.
Нов проблясък – този път Алис бе облечена в роклята и бе подгизнала във вода, Спенс бе насочил оръжие срещу нея, спираловидна епруветка със синя течност се разбиваше във земята...
И тогава началото на сънят й се върна в главата й с такава сила, че едва не я повали обратно в леглото. Бе се събудила в банята, без спомен за нищичко. Беше се облекла в същата червена рокля и специален отряд я бе въвел в Кошера, за да завари пълен ужас. Най-притеснителното бе, че си спомняше, че Спенс бе освободил вирус, който караше мъртвите да се връщат към живот и да заразяват всички живи с най-малката драскотина. Алис стана рязко и се облече с роклята, след което се затича към входа на лабораторията. Не знаеше дали сънят й бе един от онези, които се сбъдват, но определено фактът, че Спенс не бе до нея я караше да се притеснява. Още повече, че бе сънувала същата червена рокля, просната по същия начин върху леглото. Ако наистина Спенс планираше да освободи вируса, тя трябваше да го спре на всяка цена. Силно се надяваше да греши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар