Въведе кода на таблото до голямото огледало и то се разцепи на две, отваряйки входа към Кошера. Първият сигнал за тревога бе, че нямаше никого на платформата с влакчетата, които отвеждаха до най-горното ниво на лабораторията. Адреналинът й се вдигаше до неописуеми нива. Скочи бързо в първата кола и дръпна ръчката. Колелата заскърцаха под нея и Алис започна да се носи скоростно надолу. Жената дишаше тежко. Проблясъците от съня й бяха в състояние да я сломят, но тя трябваше да се държи. Ако нещата щяха да се развият както в съня й, то тя бе една крачка напред – специалния отряд не бе пристигнал, за да я вкара вътре, тя ги бе изпреварила.
Тук се бе развило нещо ужасяващо. Лампите бяха изгорели на места, мястото бе опустяло, по пода имаше вода... Точно както в съня й.Алис падна на колене и изкрещя безпомощно. Идеше й да се разреве, но знаеше, че е по-силна от това. Червената Кралица бе още активна, което значеше, че всички немъртви бяха заключени. Какво се очакваше от нея? Може би бе редно да изчака отряда и да ги спре от това да я изключат, за да не освободят заразата навън. Движение зад нея. Жената се изправи и се завъртя. Спря да диша и се заослушва. Не бе възможно. Всички бяха затворени. Това постави под съмнение логиката й. Дали всъщност не бе закъсняла? Дали немъртвите не бяха пуснати навън вече? Тръгна бавно напред, давайки волност на всичките си сетива. Зави в един коридор и попадна на пътека. От двете й страни имаше стъкла, през които се виждаха наводнените лабораторни отделения. Пристъпи напред и спря. Чуваше стъпки – влажни, отекващи в съзнанието й като куршуми. Обърна се рязко и видя на стената приближаваща се сянка.
Зад ъгъла се появи куче. Някога е било разкошен доберман. Сега обаче се виждаха части от органите му, кожата му се бе разпаднала на места, гърлото му зееше отворено. Кучето спря и се вгледа с мътните си очи в Алис. Мощна вълна адреналин премина през цялото й тяло и тя остана неподвижна, без да изпуска от поглед съществото. В съня си поне имаше оръжие. Сети се за шкафчето, което бе на километър над нея. Защо не се бе запасила с пистолети? Доберманът направи опит да излая, но отворът в гърлото му не му позволи и се чу само звук от съскане. Кучето хукна внезапно към Алис. Жената си пое рязко въздух и тръгна да бяга без да се обръща. Дори не виждаше накъде отива. Инстинктът й за самосъхранение я караше да търси безопасно място, някъде, където да се скрие от звяра. Чуваше как кучето я догонва и тогава осъзна – нямаше къде да се спаси. Закова се на място и се завъртя. Щеше да рита, да удря, но трябваше да го убие. Гледаше смъртта в очите – две побелели, приближаващи се очи. Периферното й зрение долови проблясък. Вляво от нея имаше открехната метална врата, а през процепа се отразяваха лампите във водата, разстлана по пода. Без да мисли какво я чака от другата врата, Алис се вмъкна вътре и затръшна вратата зад себе си, дърпайки лоста, за да я заключи. Чу се тъп удар. Доберманът се бе забил в метала. - Алис?! – жената чу глас зад себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар