Алис се завъртя. В другия край на стаята, зад огромно бронирано стъкло стоеше мъж, който бе опрял длани на прозореца. Беше заключен в клетка, като лабораторна мишка.
- Алис! – кресна пак мъжът. – Леле, колко се радвам да те видя!
- Мат?! Главата я заболя и нови проблясъци от съня й се появиха пред очите й. Мат бе еколог, който искаше да срине Амбрела. Бяха го вкарали в Кошера заедно с нея, бе заразен...
„Включете го в програмата Немезис”, бяха го подложили на експерименти, беше мутирал, бяха го изправили срещу нея, бяха се били, беше убит... Всичко това обаче предстоеше да се случи, ако нещата се развиваха по съня й. Как бе възможно този мъж да я познава.
- Знаеш ли коя съм?
- Разбира се! Алис, добре ли си? Можеш ли да ме освободиш?
- Да, чакай.
Жената слезе по стълбичките и нагази до колене във водата. Заозърта се за нещо, с което да разбие прозореца. Даде си сметка, че едва ли би успяла, затова се насочи към панела до вратата. Започна да въвежда кодове за достъп, обаче всичките бяха отхвърлени.
- Не можеш да го освободиш!
Гласът отекна в помещението.
- Кой е там? – Алис кресна.
- Не можеш да го освободиш – повтори гласът и на един килнат настрани монитор се появи силуетът на малко момиченце, цялото червено. – Той е заразен. Не бива да бъде пуснат.
- Червената кралица! – усмихна се Алис. – Чудех се кога ще се появиш, долнопробна куч...
- Проект Алис, не биваше да влизаш в Кошера. Всички ще умрете...
- Тук долу, да, знам ти репертоара наизуст. Измисли нещо ново!
- Кошерът трябва да остане запечатан! Не бива да рискуваме заразата да плъзне наново навън.
- Наново?! Заразата още не е излязла.
- Напротив! Заразата излезе и обхвана целия свят. Ракуун бе първата вълна.
- Играеш си с психиката ми и определено ми скачаш върху нервите – Алис бе повече от бясна.
Жената грабна тежък микроскоп от най-близката масичка и разби монитора. Гласът млъкна и настъпи тишина. След като си пое няколко глътки въздух, Алис се завъртя и в пристъп на вдъхновение разби панела до вратата. Със силно свистене изходът от килията се отвори и Мат излезе. Мъжът я прегърна и я притисна силно до себе си.
- Добре ли си? – попита я той и се вгледа в очите й.
- Да. Какво става тук?
Мат въздъхна тежко и пристъпи крачка назад.
- Не знаеш ли? – неразбиращият й поглед го накара да се впусне в обяснения. – След малкото ни фиаско в Ракуун, дойде екип и ме измъкна секунди преди атомната бомба. Дори не бях в съзнание. А и да бях, това тогава не бях аз.
Алис напрегна мозъка си и всички моменти от съня й започнаха да си идват на мястото, докато той разказваше.
- Заключиха ме в клетка и започнаха нова серия експерименти. Този път ми преливаха от твоята кръв. Започнах да се възстановявам, мутацията се обръщаше и до няколко години вече имаше резултат.
- Искаш да кажеш, че ние наистина сме се били на площада в Ракуун?
- Да. Съжалявам, Алис, тогава не знаех какво правя, от Амбрела ме контролираха.
- И светът? Унищожен ли е наистина?
Мат й отговори с мълчание. Сънят й не бе сън, бе реалност, която тя си бе втълпила, че е сънувала. Но кой я бе поставил обратно в къщата на входа на Кошера? И защо искаха да повярва, че всичко, което се бе случило, всъщност никога не е било? Каква бе целта на Амбрела. Осъзнавайки, че всичко това, което бе сънувала всъщност е истина, Алис загуби равновесие и се подпря на масичката. Толкова много въпроси, а толкова малко време. Къде е Беки? Къде е Джил? Живи ли са изобщо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар