Star Wars: Republic Jedi - Част 1, Епизод 4

Част І, Епизод 4: Лабиринт 3

Ейла  попадна в стая, по чиито под имаше мокри стъпки. Някой бе минал вече от тук, а следите ясно показваха посоката. Жената търпеливо зачака стената да се отвори, за да ги проследи. Звукът от преместването на камъка обаче дойде от зад нея. Обърна се, за да попадне очи в очи с познато лице.

- Учителю Секура. Колко се радвам да ви видя - възкликна момичето.

- Асока, Барис - усмихна се на новодошлите.

Най-накрая познато лице. Луташе се в този дяволски лабиринт напълно сама. Компанията определено щеше да й се отрази добре. Барис камина за поздрав.

- Срещнахте ли някого по пътя? - попита жената.

- Не - отвърна Офи, - но се натъкнахме на следи и решихме да ги последваме.

Стената, към която водеха стъпките се отвори и трите хукнаха натам без да се колебаят. Единайсет стаи по-късно все още не бяха срещнали някого от останалите, а стъпките отдавна се бяха изтрили. Напълно възможно бе и да са се отклонили от пътеката, по която бяха тръгнали другите.

- Можете ли да използвате силата? - попита Секура.

- Не - отвърна Асока и поклати горчиво глава. - Не знам как са успели да го направят, но е адски затормозяващо.

Ейла кимна и се вгледа в йероглифите по стените.

- Какво значат тези неща?

- Стените, по които има форма и цвят като на лампата, се придвижват. Останалите драсканици не мога да ги разчета - отговори Асока.

Секура се зае да оглежда щателно символите. Не издаде и един звук, дори когато няколко пъти една и съща стена се отваряше и затваряше през равен интервал време. Бе решена да изследва всяко едно писание, преди да продължи напред.

- Да - заключи накрая Ейла. - Това е древен език, отдавна забравен. Преди да се въведе Общия, всяка планета и всеки народ общували на местен език, както все още някои цивилизации правят. Но този тук е изчезнал преди десетки хиляди години. Отначало не го познах, но има елементи, които съм виждала, дори изучавала.

- Какъв е този език, учителю - Барис си позволи да наруши настъпилата тишина.

- Куайски. Куа са били рептилоподобни същества, които за пръв път изследвали Силата. Плод са на жестока и рязка еволюция, което ги изпраща светлинни години напред от интелектуална гледна точка пред останалите раси. Куа измислили и много от нещата, които днес ползваме. Как не се сетих по-рано?! Те строили именно такива високи пирамиди. Съвсем логично е и тази да е по техен модел. Напредъкът на технологията, познанията по Силата и овладяването й е наложило куайците да разработят специална символика, с която да я спират в даден етап. Ето тази тяхна символика е вписана по стените и затова не можем да използваме Силата.

През целия разговор стената се бе отворила и затворила още няколко пъти, но трите не й обръщаха внимание. Застанали с гръб към нея, те разглеждаха йероглифите.

- До същото заключение бях стигнал и аз - разнесе се мъжки глас

Жените се обърнаха инстинктивно, готови за атака.

- Спокойно, ние сме - засмя се Оби Уан.

- Учителю!  - зарадва се Барис и се спусна към Луминара.

Ундули я прегърна, сетне я пусна и огледа.

- Добре ли си? - попита я.

- Да.

- Тази стая има само две подвижни стени - рече Асока. - През едната дойдохме ние, а през другата вие. За да не се разделяме, едната група трябва да се върне.

- Ще се върнем - рече Анакин. - В нашата стая имаше четири подвижни стени. Ще поемем по друг път.

Останалите се съгласиха мълчаливо и шест чифта крака тръгнаха към следващото помещение. Търпеливо изчакаха да се отвори някоя от другите стени и се насочиха натам. Светлината бе червена, формата - пирамида, а подвижните стени - само две (тази, през която дойдоха и тази, на която бе закачена лампата). Изчакаха още трийсетина секунди, за да се отвори другата страна.

Лампата започна да потъва надолу.

- А - не скри изненадата си Луминара, - мислех, че стените с фенери не се движат.

- Само някои - отвърна Тано.

- Е, какво чакаме?! - възкликна Анакин.

- Не, Анакин, стой! - понечи да го спре Оби Уан, но Скайуокър вече бе скочил в другата стая.

Лазерна поле се вдигна от полу-смъкнатата стена до тавана, позволявайки на другите да виждат какво се случва при момчето, но не и да преминат, за да му помогнат. От някъде се появиха пламъци - остри, бързи и резки, сякаш от горелка. Анакин вдигна веднага ръце и формира въздушен мехур около себе си, предпазвайки се по този начин от огъня. Асока скочи и се доближи до "прозорчето" с надеждата да намери начин да окаже помощ. Скайуокър обаче изглежда бе овладял положението. Вдигна едната си ръка още по-високо и направи жест, сякаш стиска мек плод, за да се смачка. Сетне се завъртя и повтори движението няколко пъти. Източниците на огъня се разрушаваха под натиска на Силата. Момчето спусна ръцете си малко по-рано, от колкото трябваше и последната останала искрица веднага се лепна за дрехите му, подпалвайки крачола му. Изтупа пламъка, за да го загаси. Лазерният прозорец се смъкна и освободи прохода.

- Хайде - въздъхна Анакин. - Безопасно е вече.

- Сигурен ли си? - попита Барис.

Той се огледа и кимна. Петимата се прехвърлиха през стената и скочиха на пода предпазливо.

- Какво по дяволите е това? - бавно попита Асока, загледана в тавана.

- Това е изходът! - възкликна Луминара сочейки голямата черна окръжност, изрисувана на тавана.

Анакин не изчака дори да му се каже. Впрегна сили и открехна леко камъка, така че останалите да се промушат. Имаше секунда, за да реагира и да скочи и той, преди да хлопне и да го затисне.

Озоваха се в нова стая, която бе подобна на предишните - с нов черен кръг на тавана.

- Май трябва да се катерим нагоре - предположи Асока.

Оби Уан и Луминара се съгласиха. Секура огледа окръжността, търсейки по-лесен начин за придвижване от способностите на Анакин. След, като се убедиха, че всички останали стени, без тази, която им трябваше, се отваряха, момчето повтори усилията и издърпа камъка. Осем стаи по-нагоре все още не бяха стигнали до върха и вече започваха да се чудят дали въобще има изход.

* * *

Грийвъс бе отклонил вниманието си от мониторите и наблюдаваше сега върха на пирамидата. Зрението му бе доста по-развито от това на останалите, което от части се дължеше на механичната му половина. Никой друг не можеше да види последния камък на постройката, но той го фокусираше. Чакаше да се отвори и да излязат мишките от нам. Вдигна ръка и даде знак на дроидите да приготвят оръжията си.

Ако пирамидата не ги бе убила, то поне те щяха да им приготвят подобаващо посрещане.

Вратата на ложата се отвори и вътре влезе висока жена. Кожата й бе бледа, главата й гола, като изключим една буйна опашка на тила и нещо странно и метално излизащо от темето й.

- Ора Синг! - рече роботът.

- Генерал Грийвъс - отвърна със съскащ глас жената, - на какво дължа това внезапно привикване?

Генералът се обърна и застана лице в лице с новодошлата.

- Имам нужда от вашите умения, нужда, до която не предполагах, че ще се наложи да опра.

- Слушам!

- Боравите добре със снайпер, нали така?

- Правилно.

- Да играем на игра. Ще ви дам триста кредита, за да стреляте по шестима души. За всеки улучен човек ще поучавате по още сто кредита, а за всеки убит - петстотин. Убиете ли и шестимата, получавате пет хиляди кредита.

- Звучи твърде добре, за да е чиста сделката. Къде е уловката?

- Мишените са малко по-особени - засмя се той. - И преди сте имали вземане-даване с джедаи, нали?

- Джедаи?! - викна Ора. - Това променя нещата. Искам по хиляда и петстотин на глава.

- Шегувате се! - възрази Грийвъс.

- Напротив, не съм била по-сериозна. Искам и хиляда кредита първоначален депозит.

- Това е безумие.

- Това е бизнес, драги. Приемаш или се оправяш сам.

- Добре - съгласи се след кратък размисъл.

Генералът извади от една кесийка няколко цветни плочици и ги връчи на жената.

- Хиляда депозит - рече ядно той. - Останалите, щом свършите работата.

Синг се усмихна и свали от гърба си тънък, черен калъф. Дръпна ципа и извади от вътрешността му разкошен снайпер. Монтира го на ръба на ложата, постави необходимите части и погледна през мерника.

- Къде трябва да се целя?

- Върха на пирамидата. Трябва всеки момент да излязат.

Ора насочи дулото натам и нагласи оптиката, така че да вижда чисто.

Всички тръпнеха в очакване на връхчето да падне и от там да излязат джедаите. Вече се намираха в,последната зала. Грийвъс даде знак и дроидите приготвиха металните си пръсти по спусъците си. Камъкът се отмести и през изхода се провря първия от шестимата.

- ОГЪН!

Следва продължение...